Корупция по релсите
20-06-2016

Източник: http://www.banker.bg/

Автор: Ивайло Станчев

Оставката на заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Антон Гинев е само върхът на корупционния айсберг, който от години съсипва българските железници. Само че никой от управниците не иска да се разбере какво се крие под повърхността. Впрочем удобният инак Гинев, бе "пожертван" именно за да останат скрити схемите за източване на милиони от жп сектора.

 

 

Формалното обяснение за оттеглянето на заместник-министъра са "лични причини". За всички обаче е ясно, че скоростното му излизане от Министерския съвет е свързано с това, че Софийската градска прокуратура го привлече като обвиняем във вторник (14 юни). Обвинението е за умишлена безстопанственост в особено големи размери за периода 2006-2009-а, когато Гинев бе директор на Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ). Според прокуратурата тогава той е сключил договор с фирма на депутата от ДПС Илия Илиев (също разследван за източването на държавното предприятие, лидер на партия ДРОМ и бивш съветник в Столичния общински съвет от групата на ГЕРБ ), с което е ощетил хазната с близо един милион лева.

 

 

Важно е да се отбележи, че в съобщението на транспортното министерство за подадената оставка се казваше, че министър Ивайло Московски е "изразил съжаление и благодари на Антон Гинев за съвместната работа и професионалната му експертиза". Това, в комбинация с факта, че Гинев стана заместник-министър на транспорта още по времето на кабинета "Орешарски" и остана на този пост и при втория кабинет "Борисов", ясно говори за

 

 

наличието на покровители

 

 

А предприетата сега маневра очевидно произтича от настъпилия разрив в отношенията на тези покровители с властта. Защото в действителност прокурорите претоплят (явно по нареждане) стара манджа със сегашните си обвинения. Разследването им е още от 2007-а, когато бе установено, че НКЖИ е сключила договор за 3 млн. лв. с фирмата на Илия Илиев "Триумф" ЕООД чрез процедура на договаряне без обявление. Или казано иначе, без провеждането на открит търг. Директор на железопътната компания по онова време е Антон Гинев. Той обяснява, че е избрал този спорен подход поради необходимостта от спешен ремонт на пътническата гара в Русе. Но после се оказва, че такава нужда въобще не е имало. Въпреки това Гинев е избрал по бързата процедура дружеството на Илия Илиев. Но не това е най-скандалното. Няколко дни след сключването на договора авансово са били изплатени 927 хил. лв., срещу които впоследствие така и не е било извършено нищо. Точно заради този аванс или по-скоро подарък, е и повдигнатото от прокуратурата обвинение.

 

 

Другият участник в схемата - депутатът от ДПС Илия Илиев, засега остава в топлото си кресло, макар от три месеца да е със снет имунитет по искане на главния прокурор Сотир Цацаров. Илиев е обвинен, че е източвал държавния бюджет чрез договори с НКЖИ, които не са били изпълнявани от неговите фирми, а от самото държавно дружество. Плащания по контрактите пък са извършвани на базата на фалшиви документи.

 

 

Още през март Илиев заяви,че ако е виновен, ще си изтърпи наказанието и ако трябва "ще полежи". Но тази жертвоготовност не е никак случайна. Както казахме в началото, обявените разкрития са само върхът на айсберга, под който се крият схеми за много повече пари. Грубата сметка показва, че близки до Илия Илиев фирми са се уредили през последните години с

 

 

договори за десетки милиони

 

 

от Националната компания "Железопътна инфраструктура". За един от тях "БАНКЕРЪ"писа подробно още през 2014-а. Тогава акционерното дружество "Ай Ки Ес" (собственост на племенника на Илиев Янко Янков) се уреди с близо 19 млн. лв. от железниците чрез уникален начин за доставката на 7000 т жп релси с тегло 60 кг/м и дължина 25 метра. Генералният директор на железопътната компания по онова време - Милчо Ламбрев, не обяви открита обществена поръчка за тях, а ползва вратичка в законодателството и пусна търга на борсата. По този начин няма минимални финансови и технически изисквания към кандидатите. Не е необходимо да се доказва и опит в дадената сфера. Съответно "Ай Ки Ес" успешно се класира, а от документите е видно още, че първоначално договорената сума е била 18 816 000 лв., или с почти 35 хил. лв. по-малко от реално изплатените. Официалното обяснение е, че разликата се дължи на доставени по-големи количества релси, макар да е изключително трудно подобно нещо да се докаже, особено като имаме предвид, че преди това Илия Илиев си е служил с фалшиви документи, за да получава пари от НКЖИ.

 

 

Ако през последните месеци отношенията между ГЕРБ и ДПС не се бяха обтегнали, "Ай Ки Ес" вероятно щеше да се уреди с още близо 50 млн. лв. за поредната доставка на релси. Въпросната поръчка бе обявена от националната компания в края 2015-а, а през март тази година близката до Илиев фирма бе класирана на първо място в надпреварата. Но тъкмо когато нещата изглеждаха уредени, Министерството на транспорта поиска процедурата да бъде прекратена. И тъй като нямаше формална причина за това, "Ай Ки Ес" сама се отказа от контракта. Междувременно на извънредно общо събрание на акционерите на дружеството бе взето решение името му да бъде променено на "Мининвест".

 

 

Има и една друга любопитна подробност. Преди да се стигне до избора на "Ай Ки Ес", НКЖИ сама се е отстранила от надпреварата. От протоколите е видно, че един от кандидатите е било "Фьосталпине ФАЕ София" - обединение между австрийската Voestalpine VAE (с 51%) и "Железопътна инфраструктура". Според оценителната комисия обаче (назначена пак от НКЖИ) представените от "Фьосталпине ФАЕ София" документи не отговаряли на изискванията за техническата спецификация. Което само по себе си е пълен абсурд, но ясно показва как и защо все едни и същи фирми успяват да спечелят.

 

 

Освен Илия Илиев брат му Йордан (баща на собственика на "Ай Ки Ес" Янко Янков) също е в играта с държавните железници. Неговото име нашумя в края на 2011-а, когато тогавашният министър на вътрешните работи Цветан Цветанов го обвини публично за

 

 

източването на "Железопътна инфраструктура"

 

 

Това стана, след като от прокуратурата обявиха, че обискират и претърсват офисите на компанията във връзка с дело за сключване на неизгодни договори, от които са настъпили щети за държавата за около 50 млн. лева. В основата на скандала стоеше "Енерджи груп 2003", чийто собственик бе Йордан Илиев. В периода 2006-2011-а тази фирма има осем договора с НКЖИ. По единия от тях е изпълнила поръчка за около 6 млн. за заздравяване на "земното легло" между гарите Владая и Драгичево, като е избрана с процедура без обявление. Пак без конкурс "Енерджи груп 2003" е наета и за ремонта на гарата в Горна Оряховица. За него са й платени със 100 хил. повече от първоначално договореното, или 1.35 млн. лв., а основанието за избора е бил предишен контракт - пак за ремонт на същата гара за 2.2 млн. лв., подписан през 2006-а. Още 22 млн. лв. "Енерджи груп 2003" е получила за доставката на релси през 2007-а и 2010-а. Освен това с нея е бил сключен и тригодишен рамков договор със същия предмет, но по него не са обявени платените суми. Информация липсва и за друг рамков договор - за доставка на баластра за период от четири години. Последният контракт с "Енерджи груп 2003" е от август 2011-а, само три месеца преди да се разрази скандалът. Той е за доставката на стационарни оловни акумулаторни батерии - отворен тип, и по него са изплатени малко над 44 хил. лева.

 

 

Братът на депутата от ДПС е първият българин, удостоен с титлата архонт в Италия. Тя му бе дадена от Великия архонтски събор през 2011-а на пищна церемония в базиликата на град Асизи - столицата на световния мир и родно място на свети Франциск. В чест на Йордан Илиев бе дадена и тържествена вечеря в присъствието на висши сановници, носители на ордена на рицарите.

 

 

Въпреки тези завидни успехи обаче и Йордан Илиев, и синът му Янко Янков формално излизат от управлението на фирмите си. Това се случва през 2014-а и 2015-а, явно усетили вятъра на промяната.