Кристина Цветанска: Лоша организация пречи парите от ЕС да се усвояват
17-01-2014

Вестник Труд

Зорница Латева


С КРИСТИНА ЦВЕТАНСКА, председател на Асоциацията на консултантите по европейски програми, разговаря ЗОРНИЦА ЛАТЕВА

- Г-жо Цветанска, от 1 януари започна новият програмен период. Ще бъде ли 2014 г. нулева за европрограмите?

- Имаме големи шансове почти всички програми да стартират. Дори да се забави одобрението им от ЕК, ние имаме опит, приоритетите са ясни и едва ли Брюксел ще има против да започнем предварително набиране и изпълнение на проекти.

- Кои проекти може да стартират?

- Още не е ясно, защото това са детайли, които се определят на по-късен етап. Първо трябва да са готови програмите, които са по-голямата рамка. Подготовката им не е приключила, но за това не е виновна България. Новите правила за използването на евросредствата бяха приети на 17 декември. Дотогава те постоянно се променяха. Някои от регламентите дори още не са факт, като този за рибарството и аквакултурите. Ние сме страхотни отличници, защото сме много по-напред от другите страни и експертите от ЕК го признават.

- А качеството на подготовката какво е?

- Много е добро. Действително много сме се научили през първия програмен период (2007 - 2013 г.). Облекчихме доста правилата. Не мисля, че има нещо, което чак толкова да ни затрудни. Проблеми може да има заради работата на европейските институции. Те твърдяха, че правилата ще се опростят, няма да се измислят нови неща. Това обаче не се случи. Регламентите са доста различни, процедурите са усложнени.

- Това ще затрудни ли администрацията, която трябва 2 години да работи и по старите, и по новите правила?

- Да, ще им бъде много тежко. Най-трудно ще е през 2015 г. Трябва да приключим предишния програмен период, при това с много големи плащания, тъй като проектите масово ще завършват тогава. В същото време ще се е завъртяло колелото на новия програмен период - ще има прием на предложения, одобрени проекти и първи плащания. 2015 г. ще бъде много сериозно предизвикателство.

- Какво да се направи, за да не се затлачи системата?

- Всичко е въпрос на организация. В администрацията има достатъчно добре обучени служители и те не трябва да се сменят с всяко ново правителство. Но организацията на работа в повечето администрации, които управляват европейските програми, не е на високо ниво. Най-драматично е положението във фонд “Земеделие” (той прилага Програмата за развитие на селските райони - бел. ред.). Както за бенефициенти, така и за консултанти дълги години тази програма беше най-добра, най-лесна за изпълнение и с най-видим ефект. Но организацията на работа там е под всякаква критика. Не може проекти, които са подадени през лятото на 2013 г., 7 месеца по-късно да не са обработени.

- Може би честите смени на ръководството оказват негативно влияние?

- Точно те влияят зле на организацията. Един експерт с опит може да разгледа всеки проект детайлно за 2 дни. В дирекция “Договориране” на фонда са 200 души и на ден може да обработват по 100 проекта. Но те просто не работят. Подобни проблеми преди имаше и по програмата за бизнеса “Конкурентоспособност”. Отхвърляха се проекти за несъществени пропуски, искаха се излишни документи. Нещата там много се подобриха. Предложенията за иновации, които се подаваха до 11 юли 2013 г., бяха разгледани до края на ноември. Бяха 780 проекта, а администрацията в министерството на икономиката е доста по-малка от тази във фонд “Земеделие”. Щом като те могат, значи и фондът трябва да може.

- Това забавяне как се отразява на кандидатите, а и на програмата?

- Драматично. Ако се увеличи скоростта на разглеждане на проектите, те ще се изпълнят по-рано, бенефициентите ще кандидатстват за плащане по-рано и на програмно ниво рискът за усвояване на бюджета ще е по-малък. Но това не се случва и в края на всяка година започват да се чудят как да платят огромния бюджет на програмата. Да не говорим, че при това пожарно спасяване се поставя огромна бомба със закъснител. Плащанията се наваксват с ударно подписване на проекти с общините и изплащане на 50% от средствата по тях в аванс. Справка за проектите на общините от септември 2013 г. показва, че реално са изпълнени едва 5 - 6% от тях, което изглежда много страшно в последната година на програмния период. Има много проекти с подписани договори за субсидии отпреди години, по които все още няма избрани изпълнители. Не виждам как всички средства по общинските проекти ще бъдат усвоени в срок, до края на 2015 г.

Дори от 5-6% изпълнение да успеят да ги докарат до 50%, това означава 500 млн. лв. загуба по програмата. И тя ще стане факт през 2015 г, когато вече ще е прекалено късно да се реагира и да се търсят начини за спасяване на средствата.

- А какво ще се случи с авансовите плащания по неизпълнените проекти?

- Те трябва да се върнат. Ако нищо не е направено по проекта, това няма да е проблем. Но ако общината е започнала да работи и е стигнала доникъде, това ще е голям проблем за бюджета . Така че бързото разглеждане на проектите на фермерите помага на програмата. Това са средства за купуване на трактори, доилни инсталации, т.е. за бързооборотни проекти, които бързо приключват. Но общините са най-облагодетелствани по тази програма.Те на практика получават авансово цялата сума за проекта.

Освен това много малки общини с годишни бюджети от по 3 млн. лв. изпълняват доста големи проекти, понеже имаха предимство при класирането. Отпускат се средства за почти обезлюдени села, а няма за по-големите, които освен капацитет за изпълнение на проекти имат и по-големи нужди. Размерът на проектите трябва да съответства на размера на общината. Трябва и да се оценява целесъобразността на инвестицията. Иначе се финансират големи спортни обекти и детски кътове в села, чиито жители са на средна възраст 70 години.

- Казахте, че сме научили доста уроци от 2007 г. досега. Но още има оплаквания от бюрокрацията при подготовката и изпълнението на проектите. Какво трябва да се направи в тази посока?

- Степента на контрол върху подготовката и изпълнението на проектите трябва да е пропорционална на средствата, които се отпускат. Когато кандидатстваш за 20 000 лв. или за 50 000 лв., това трябва да стане само с няколко фактури за отчитане на разходите, а не с купища документи. Когато се изискват много документи, рискът някой от тях да е грешен се увеличава многократно и обратното. За малки проекти трябва да има облекчени процедури и по-ниско ниво на контрол. Все още администрацията се страхува да направи такава промяна, защото се опасява, че одитиращите органи няма да я приемат. Но мисля, че ще успеем да се преборим. Още повече че България е една от страните, които най-добре си изпълняват програмите.

Другата нужна промяна е свързана с предвидимостта. Трябва да е ясно от началото на периода коя година какви схеми ще се отварят и това да се спазва. Така фирмите ще могат да планират дългосрочно. Сега развитието им не зависи от пазарите или конкуренцията, а от това кога ще може да кандидатстват за европари. Несигурността кара фирмите да се презастраховат и да кандидатстват навсякъде за всеки случай. Подават проекти за купуване на нови машини, които не са им нужни, и после се чудят какво да ги правят.

- Виждате ли решение на един от основните проблеми на бизнеса - осигуряване на съфинансиране и на пари за започване на проекта?

- Много полезно би било да има механизми за осигуряване на съфинансиране паралелно с получаването на помощта от еврофондовете. Това може да стане със специални финансови инструменти. Би ускорило страшно много процеса, ще увеличи процента на успеваемост на програмите. Досегашният ни опит с финансовите инструменти не е много положителен. Парите за тях се водят усвоени, но доколко са използвани, ще е ясно през 2015 г.

- Вашата прогноза каква е?

- Според мен ще може да се усвои голям процент от сумата, дадена на банките за нисколихвени кредити. Това е най-добре работещата схема, но пак определени банки успяват, други - не. Фондовете за гаранции по кредити на селскостопански производители по Програмата за селските райони и по програмата за рибарство не работят. Въпреки че гаранцията с евросредства трябва да покрие 80% от кредита, има допълнително уточнение към търговските банки - ако всички отпуснати заеми се окажат лоши и банките си предявят гаранциите, ще им бъдат изплатени 20% от тях. Това автоматично за банката означава, че в този случай кредитите са с покритие от 16%. И затова банките искат от земеделците обезпечение за останалите средства - все едно няма гаранционен фонд.

Министерството на земеделието трябва да реши как ще продължи да прилага тази схема през новия програмен период, защото е добра, но сегашните условия я правят неработеща.

- Брюксел спря временно плащанията по програма “Околна среда” заради проблеми с обществените поръчки. Това застрашава ли изпълнението на проектите на общините, които не знаят дали няма да бъдат санкционирани с огромни суми заради търговете?

- Това е голям проблем. Тръжните процедури на тези общини са минали през предварителен и последващ контрол на управляващия орган на програмата или на Агенцията за обществени поръчки. Защо се позволява да се налага финансова корекция (намаляване на парите по проекта - бел. ред.) заради процедура, която е одобрена предварително, и то 2 пъти?! Не всички местни власти разполагат с достатъчен капацитет, за да провеждат толкова сложни търгове. Още повече че законът за обществените поръчки се променя толкова често, че те въобще не могат да се оправят. Възможността за грешка е много голяма и затова се налага предварителен контрол на документите. След което получават уверение от администрацията, че всичко е наред и могат да подпишат договор. Те го правят, започват изпълнението и изведнъж им налагат финансова корекция.

- Смятате ли, че практиката за корекциите трябва да се промени?

- Смятам, че не може да има санкции за процедури, които са проверени и изпълнителят е спазил всички препоръки на проверката. Освен това трябва да се внимава много при определяне на размера на самата санкция. Администрацията често се престарава и като гледа повече собствения си интерес, а не този на местната власт, налага високи санкции. Това е практика, която трябва да бъде сведена до мининум.

ВИЗИТКА

Завършила е физика в СУ “Св. Климент Охридски” и банково дело в УНСС.

Председател на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП).

От 2002 г. работи в консултантската компания “ЕЛАНА Инвестмънт”, а от 2006 г. е неин изпълнителен директор.

Преди това е работила като експерт в Държавен фонд “Земеделие”, има 7-годишен опит в банковия сектор.

Коментар от редактора

Екипът ни изцяло се присъединява към представеното мнение във връзка с практиката при налагането на финансови корекции за процедури по Закона за обществените поръчки, финансирани по европейски програми. (последните два въпроса от интервюто - бел. ред.)