Запомни ме?

Център за обществени поръчки Ви представя: Доклад относно функционирането на CPV (Oбщия терминологич

10-04-2013 12:04:21

admin

Administrator

Присъединил се: 30-11 00:11:00
Всички Теми: 503
Всички Мнения: 503

          След извършен анализ и обявен конкурс Дирекция "Вътрешен пазар и услуги" към Европейската комисия публикува обобщен доклад, съставен на базата на проучване, целящо преглед на функционирането на CPV (Oбщия терминологичен речник, свързан с обществените поръчки). Целта на проучването е да бъде оценено цялостното функциониране на CPV системата и обхвата, до който:



CPV изпълнява своите цели,

тези цели са уместни,

CPV постига своите цели ефективно и ефикасно.


           Целият доклад можете да изтеглите от тук, достъпен само на английски език, а в изложението по-долу СНЦ “Център за обществени поръчки” представя на Вашето внимание кратко резюме на доклада, който освен изключително подробен, е и доста критичен.

 

Първо малко предистория:

Употребата на CPV кода е задължителна в Европейския съюз от 1 февруари 2006 г.

CPV се състои от основен речник за определяне на предмета на поръчка и от допълнителен речник за добавяне на качествена информация. 
Основният речник има дървовидна структура, съдържаща кодове от до 9 цифри (8-цифров код плюс контролна цифра), свързани с текст, описващ типа на доставките, строителните дейности или услугите, съставляващи предмета на поръчката.


Първите две цифри определят разделите (XX000000-Y);

Първите три цифри определят групите (XXX00000-Y);

Първите четири цифри определят класовете (XXXX0000-Y);

Първите пет цифри определят категориите (XXXXX000-Y);


Всяка от последните три цифри увеличава степента на точност в рамките на всяка категория. Деветата цифра служи за проверка на предходните цифри. Допълнителният речник може да се използва за разширяване на описанието на предмета на поръчката. Позициите се състоят от код, съдържащ букви и цифри, със съответно текстово описание, което позволява да бъде добавяна допълнителна информация относно специфичното естество или предназначението на стоките, които ще бъдат закупени.
Кодът от букви и цифри се състои от:


първо ниво, състоящо се от буква, съответстваща на раздел;

второ ниво, състоящо се от четири цифри, първите три от които обозначават подраздел, а последната служи за проверка.


В доклада:

Още от самото въвеждане на CPV кодовете, основната цел на тяхната употреба е да бъде засилена конкуренцията и да се осигури по-висока степен на прозрачност.  Логиката е следната – натрупват се много документи, в които са заложени еднакви кодове и съответно те могат да се идентифицират по-лесно, както от местни участници в процеса на ОП, така и от такива зад граница, което води до засилване на конкуренцията между тях. Това, от своя страна, следва да доведе до по-добро съотношение качество-цена в обществените поръчки на единния европейски пазар.

Докладът се основава на няколко основни източника на информация:


 Анализ на базата данни, натрупана в TED (т.е. всички обявления за ОП в периода 2009-2011, приблизително 496 000 обявления);

25 интервюта с практикуващи експерти в областта на обществените поръчки

 Онлайн проучване на над 12 000 потребители (възложителите и кандидати);

Подробен анализ на извадка от 405 обявления, взети от Европейския вестник;

Сравнение на CPV с три други класификационни системи: ECL @ SS, UNSPSC и GPC;


 

Ето и кратка извадка на направените изводи:


Като цяло, както възложителите, така и кандидатите намират CPV системата много полезна. Въпреки това, те намират в текущата версия някои недостатъци.

От гледна точка на възложителите – те споделят, че използват CPV кодове, когато публикуват обявленията си за обществени поръчки, но според тях ползата от тяхното въвеждане е изцяло за кандидатите, тъй като възложителите не намират друго приложение на CPVсистемата. (Пример: CPVкодовете могат да бъдат използвани при вътрешната организация на дейността на възложителя при определяне на нуждите от доставки – масово не се използва).

От гледна точка на кандидатите – те споделят, че при търсене използват основно “ключови думи”, а не CPVкод. Те твърдят, че това търсене на практика връща много по-точен резултат. От друга стана, повечето кандидати споделят, че служителите им не са запознати с употребата на CPVкодовете или намират CPVсистемата за прекалено сложна и объркваща за употреба.

 Едно от ключовите предимства на CPV системата е, че тя е универсален инструмент, т.е. премахва се езиковата бариера. Като CPV кодовете се използват в еднаква степен както да се класифицират обявленията по предмет, така и да се увеличат трансграничните възможности на възложители и кандидати за достигане до единния европейски пазар.

Оказва се, че CPV кодовете се използват и под европейските прагове и то в същата степен, както и за поръчките над праговете.

Както възложителите, така и кандидатите смятат, че прилагането на CPV кодовете коства минимални усилия и загуба на време. В същото време и двете групи смятат, че прилагането води до положителни последствия. Възложителите вярват, че това им помага да получат по-добро качество за парите си, а кандидатите вярват, че използването на CPV кодове им предоставя повече възможности за бизнес.

CPV кодовете покриват всички възможни предмети на поръчка, като няма област, която да е пропусната. Нерешен обаче остава въпросът за по-сложните предмети на поръчки, при които може да липсват някои наистина специфични термини. Още повече, че има поръчки, за които не може да се определи само един код – решението е, че е позволено на възложителите да въвеждат повече от един код, но така или иначе те трябва да изберат един единствен код за заглавието на обявлението за обществена поръчка.

Дървовидната структура на CPVсистемата и нейната прекалена детайлност се оказват излишно задълбочени, тъй като на практика нито възложителите, нито кандидатите използват определени категории(XXXXX000-Y), а по-скоро си служат с раздели(XX000000-Y) и/ли групи(XXX00000-Y). Оказва се също, че Допълнителният речник на практика не се използва почти никога, което поставя въпросът дали е нужен е изобщо.

Малко статистика:


В 23% от анализираните случаи се наблюдава неправилно използване на код;.

В 10% от случаите – неточна употреба на кодове, които не описват точно предмета;

В 8% от случаите – използван е код, прекалено високо в йерархията;

В 4 % от случаите – използван е код твърде ниско в йерархията;

В най-висока степен неправилна употреба се наблюдава в строителството (28% от случаите).




На базата на констатациите, в доклада се отправят следните препоръки за подпомагане и подобряване функционирането на CPV системата.

§         CPVкато многоезикова класификационна система трябва да бъде запазена, но задължително следва да се оптимизира.

§          Нивото на йерархичност на CPVкодовете следва да бъде редуцирано, т.е. и броят на кодовете като цяло следва да бъде намален. Допълнителният речник следва да бъде премахнат изцяло.

§          Всички елементи на CPV следва да бъдат преразгледани. Кодовете, които се използват рядко следва да бъдат премахнати, за да бъде опростена системата;

§         Всички кодове, отнасящи се до строителството, следва да бъдат разгледани подробно и да бъдат координирани с изискванията на бизнеса, тъй като към момента се наблюдава разминаване, което пречи на фирмите на практика да намират поръчки с предмет, който отговаря на дейността им.

§         Въпреки принципната изчерпателност на CPVсистемата, все пак има някои специфични кодове, които липсват и следва да се прибавят след консултация с участниците в обществените поръчки.

§         Следва да се предоставят по-добри възможности за търсене по CPVкод на страницата на Европейския вестник. За целта е нужно и да бъде представена по-пълна информация под формата на ръководства , семинари, както за възложителите, така и за кандидатите. Конкретно на възложителите следва да се обяснят конкретните ползи, които произтичат за тях от използването на CPVсистемата.

  

          Това са основните акценти от доклада на Ramboll Management Consulting, Дания по поръчка на Европейската комисия.

          Надяваме се информацията да Ви бъде полезна и да Ви подтикне да прочетете целия доклад.
България, гр. София, бул. Витоша №37, ет.2, тел./факс: +359 2 9868660, ел. поща: zop@zop.bg