Запомни ме?

Обществените поръчки пак ще влязат в зоната на здрача

29-05-2015 12:05:45

admin

Administrator

Присъединил се: 30-11 00:11:00
Всички Теми: 503
Всички Мнения: 503

www.segabg.com

Таня Петрова

Намеренията на властта да има по-голяма прозрачност при провеждането на обществени поръчки и така да се ограничи корупцията там издържаха само няколко месеца. Проектът за нов закон за обществените поръчки (ЗОП), който е пуснат за обществено обсъждане, предвижда възложителите да си спестят публикуването на част от документите, които в момента задължително са публични. Това става ясно от изразено от Програма "Достъп до информация" становище по проект за изцяло нов ЗОП. 

Според последните поправки в закона, одобрени през октомври 2014 г., възложителите са длъжни да поддържат на сайтовете си профил на купувача, в който задължително се публикуват 21 вида документи. В новия законопроект списъкът е съкратен до 11. Например комисиите за провеждане на процедурите няма да са длъжни да публикуват приложенията към протоколите и докладите, които готвят. Така няма да е ясно защо те са взели определено решение.

Няма да се публикува и информацията за извършени плащания, включително към подизпълнители. В момента възложителите са длъжни да информират за дата, основание и размер на всяко извършено плащане - и към основния изпълнител, и към подизпълнителя, включително за направени авансови плащания. Задължително се публикуват и датите и основанието за усвояване или освобождаване на гаранциите за изпълнение на договора, както и информация за приключване или прекратяване на контракта и основанието за това. Публикуването на данни за извършените плащания, включително и с подизпълнителите, бе въведено заради сериозни проблеми със забавени плащания при редица поръчки - най-вече по договори за строителство на магистрали. 

В новия списък с документи, които се публикуват задължително, не присъстват и договорите с подизпълнители. Допуска се също така изключение за непубликуване на документациите за обществени поръчки, при които поради технически причини, свързани със защита на информацията, това не е възможно.

"Сферата на обществените поръчки обхваща въпроси като движение на големи парични потоци. Това е сфера, при която надделява общественият интерес и отпадането на цели категории информация в законопроекта създава впечатление за отстъпление от постигнатото ниво на прозрачност, без да са посочени убедителни причини за това", изтъкват от Програма "Достъп до информация".

Не е ясно защо управляващите са преразгледали идеите си за повече прозрачност при обществените поръчки, при които корупцията е основен проблем, подчертаван и от български, и от чужди инвеститори, и от ЕК. От самото начало ведомствата бойкотират публикуването на документацията. Според мащабно проучване на Програма "Достъп до информация" за периода 2014-2015 г. едва 29% от 544 министерства, комисии, общини, агенции и др. са публикували на електронните си страници данни за датата, основанието и размера на извършените плащания по обществени поръчки. Все пак 94% са създали "Профил на купувача". Налице е и силно положително развитие в практиката по публикуване на информация за откриване на процедурата, нейното протичане, класирането на участниците, сключването на договорите и последвалите плащания по тях. Повишаването на изпълнението на тези показатели се изразява в десетки проценти нагоре. 

Последният изцяло нов ЗОП бе приет през 2013 г. и бе писан под ръководството на вицепремиера в кабинета на Пламен Орешарски - Даниела Бобева. Той повиши прозрачността, но и отвори нови вратички за злоупотреби - с привилегиите за фирми на хора с увреждания например. Затова се наложи правителството на Бойко Борисов спешно да предлага поправки в закона. Вчера кабинетът одобри предложението Агенцията за обществени поръчки да мина на подчинение от министерство на икономиката към Министерство на финансите. Ограничени бяха и възможностите за корупция чрез фиктивни фирми на хора с увреждания.
България, гр. София, бул. Витоша №37, ет.2, тел./факс: +359 2 9868660, ел. поща: zop@zop.bg