Запомни ме?

Хората с увреждания като инструмент за печелене на обществени поръчки

12-05-2015 10:05:10

admin

Administrator

Присъединил се: 30-11 00:11:00
Всички Теми: 503
Всички Мнения: 503

Явор Алексиев и Виктор Тричков от Института за пазарна икономика

www.dnevnik.bg

От началото на 2015 г. се наблюдава изключително висока активност на регистриране на т.нар. "специализирани предприятия". В периода от 2005 г. насам във водения от Агенцията за хората с увреждания (АХУ) регистър са вписани общо 223 специализирани предприятия, 96 (44%) от които са регистрирани само от началото на 2015 година.

Първоначалното изискване за да бъде регистрирано такова предприятие беше за 50% дял на хората с увреждания в списъчния състав, но през 2010 г. то беше намалено на 30%. Това, обаче, не е причината за наблюдавания през тази година "предприемачески подем" в сферата на специализираните предприятия. Мотивацията е друга – промените в Закона за обществени поръчки (ЗОП) от 2014 г., които поставиха специализираните предприятия в изключително изгодна позиция при конкурсите за възлагане на обществени поръчки.

Както сигурно се досещате, в преобладаващата част от случаите през тази година не става дума за "нови" специализирани предприятия, а за обикновени фирми, които искат да се сдобият със статут на "специализирани". В списъка на новорегистрираните предприятия виждаме фирми, които имат дългогодишен опит в печеленето на обществени поръчки.

Ситуацията е такава, че щом едно предприятие, предоставящо дадена запазена услуга, се регистрира като "специализирано", другите на практика биват изтласкани от процедурите по ЗОП. Това, разбира се, създава стимули у конкурентите също да се регистрират като "специализирани предприятия".

Ще спрат ли злоупотребите?

Начин за пресичане на злоупотребите има, но адекватни кръпки на дупката в ЗОП от 2014 г. не намираме нито във варианта на закона, който се обсъжда в момента, нито в публикуваната на 30 април специфична поправка на чл. 16 г. от ЗОП, където всъщност е разписана цялата схема.

Основен момент, който новите поправки не адресират, са изискванията за вписване на специализираните предприятия в регистър на АХУ. Проблемите тук са два – отсъствието на достатъчен капацитет и правомощия в АХУ за идентифициране и съответно предотвратяване на злоупотреби (признати и от самата институция) и крайно занижените изисквания за вписване в регистъра. Изискването за 30% дял на хората с увреждания в списъчния състав е прекалено лесно за формално достигане на фона на привилегиите, с които предприятията се ползват по текущия и евентуално бъдещия ЗОП. В списъчния състав на едно предприятие, наред със служителите на трудов договор и пълен работен ден, влизат:

сезонни и временни работници;
чираци или стажанти, в трудово или приравнено на него правоотношение;
наети на непълно работно време;
наети по мерки и програми за насърчаване на заетостта;
работещи надомно или на дистанционен принцип.

На регистрираните след промяната на закона предприятия не може, а трябва да се направи проверка – дали, откога и при какви условия при тях работят лица с увреждания. Не искаме дори да си помислим за възможността някой работодател да е "наел" лица с увреждания по някоя от програмите за насърчаване на заетостта, с цел безпроблемното печелене на обществени поръчки.

Макар законна, подобна практика по никакъв начин не може да бъде вместена в концепцията на "позитивна дискриминация", на която се основава подкрепата за специализираните предприятия.

Дори ако приемем, че дадена фирма с първоначален персонал от 10 души наистина е взела на работа 5 лица с увреждания (за да покрие изискването за 30% наети), ако това е направено на пожар с цел печеленето на обществени поръчки, говорим за очевидна, макар и законна, злоупотреба. ИПИ предупреди за тези рискове още през 2013 г., когато правителството на Пламен Орешарски се зае да "подобрява" условията за участие на специализираните предприятия в процедурите по ЗОП.

Проблемът е структурен

През 2012 г. ИПИ публикува доклад "Нов подход към интеграцията на хората с увреждания в България", в който откроихме структурните предизвикателства пред системата за подпомагане и интеграция на хората с увреждания.

Преобладаващата част от злоупотребите са следствие от универсалното значение на решенията на медицинската експертиза по отношение придобиването на дадени привилегии. Именно сдобиването с ТЕЛК-решение е ключът към привилегиите – достъпът до повечето от тях е автоматично следствие от решенията на медицинската експертиза относно степента на увреждане и загубена работоспособност. Промените в ЗОП от 2014 г. задълбочиха този проблем, превръщайки хората с увреждания (или просто хората, сдобили се с ТЕЛК решение) в ценни "списъчни" кадри. Както е тръгнало, съвсем скоро ТЕЛК решението ще е нещо, което хората слагат на първо място в CV-то си.

От личен проблемът стана корпоративен, което е поредното доказателство, че системата би трябвало да върви в обратната посока – намаляване на значението на медицинската експертиза и увеличаване на значението на социалната оценка.

За спирането на злоупотребите в системата и по-ефективното насочване на бюджетните средства към лицата, които най-много се нуждаят от тях (истинските хора с увреждания), е необходимо премахването на стимулите за хора, които нямат проблем със социалното включване, да се възползват от системата.

Същото важи и за предприятията.
България, гр. София, бул. Витоша №37, ет.2, тел./факс: +359 2 9868660, ел. поща: zop@zop.bg